Легенда:
Ряпата и репичките се отличават с значителна студоустойчивост. При недостатъчна почвена влажност кореноплодите стават кухи. Ряпата и репичките са малко пригодни за кулинарна обработка. Използват се предимно в суров вид. Те съдържат доста калиеви соли, микроелементи и ферменти. Главната им особеност е съдържанието на етерично масло, което притежава фитонцидни свойства. Ряпата оказва силно жлъчегонно действие и се използва като лечебно следство в случаите на намален тонус и жлъчните пътища. При случай с камъни в жлъчния мехур може да причини криза. Ряпата и репичките са трудно смилаема храна, поради което трябва да се избягват от болни с лошо храносмилане. В зависимост от времето на отглеждане и от вегетационния период сортовете ряпа се делят на летни, есенни и зимни. Най добре виреят при леки, рохкави, и добре обработени почви.

Описание:
Ряпата е студоустойчиво и светлолюбиво растение. Кореноплодите са едри (диаметър 10-15 см), овални, конусовидни или цилиндрични. Външната обвивка е оцветена в бяло, черно, кафяво, червено, виолетово или жълтозеленикаво.
Отглежданата у нас зимна бяла ряпа и зимна черна ряпа, е двугодишно зеленчуково растение. Ряпата е с висока хранителна стойтост и добра съхраняемост.

Химичен състав:
В Бяла Ряпа 100 г се съдържат:
Белтъчини: 1,9 г
Мазнини: 0,1 г
Въглехидрати: 7,0 г
Целулоза:1,5 г
Калории: 46,0

В Черна Ряпа 100 г се съдържат:
Белтъчини: 0,1 г
Мазнини: 0,1 г
Въглехидрати: 6,8 г
Целулоза: 1,1 г
Калории: 42,0

В Репички 100 г се съдържат:
Белтъчини: 0,9 г
Мазнини: 0,1 г
Въглехидрати: 3,3 г
Целулоза: 0,6 г
Калории: 26,0

Видове: Raphanus caudatus, Raphanus raphanistrum, Raphanus sativus

Ползвана литература:
“Вегетарианство и суровоядство” А. Белоречки, С. Чортанова
bg.wikipedia.org

Коментари

Добавяне на нов Търсене